Честит 8 март

Честит 8ми март! Ден на . . . хайде този път вече да е ЖЕНАТА!
Защо не майката?
И на нея, но не само.
Някак в България винаги мсе обичали да сме по различни от всички други. Денят по своята си изначална идея се появява за да покаже, че има успели жени в този свят и има жени, които не са по-малко важни за икономическите, социалните и политическите сфери на обществото. В България е на майката, може би защото много мъже все не могат да кажат чао на майките си и си живеят покрай тях, запленени от вкусните гозби, изпраните дрехи и левчетата за каквото и да било.
Шегата на страна (не че ги няма такива индивиди, но не те са важни сега) но ХХI век е времето в което би трябвало да сме достигнали до онова ниво, в което обществото да се гради върху една здрава, стабилна и хомогенна основа, наречена Човек. Човек при който външнитте полови белези, не са определящи и не са от значение при търсене на работа, отношение в ежедневието, коментари и каквото и да било разделение.
Нека не се залъгваме, но и в наше време има една доста сериозна граница (изградена основно от мъже) между мъже и жени. В крайна сметка тази граница е ненужна, смешна и показва един сериозен комплекс и страх.
Границата не лежи върху здрава повърхност. Науката отдавна е доказала, че като човешки същества жената и мъжа се различават само по физическите показатели и половият деморфизъм. Тези две неща не са определчщи за това, дали ти ще си по-умен, по-успешен или по-добър професионалист в това с което се занимаваш. Да ако цепите дърва с вашата половинка, верочтно ще нацепите повече (макар и това да не е сигурно с оглед някои днешни мъже), но ако се съревновавате в някой мисловен спорт (да речем шах) едва ли това, че сте мъж ще ви даде голямо предимство. А и нека не се лъжем, но ако преди 1000 години здравият гръб и мощните ръце са били символ на висок статус в обществото, то днес нагънатото сиво вещество е много по-голямо богатство.
За финал, нека почнем да уважаваме нашите жени. Майки, половинки, приятелки, колежки . . . магазинерката в денонощния и жената която засича водомера. Време е да спрем да се мислим за нещо повече.Това, че имаме нещо между краката, превърнало се в символ на "величие", не значи нищо. То не е определчщо, а и дори в секса, те са с една идея по-добри. Нашият оргазъм е доста нищожен в сравнение с техният, но пък за техният, ние трябва да се постараем ;)
Весел празник и  нека бъдем хора! .