Как да изненадаме половинката си приятно с минимални усиля? (ВИДЕО)

Кухненските подвизи не са само за жените. Братя по пол! Мъже! Време е да сложите пристилката и да се захванете с нещо ново за вас. Време е да спасим връзката ви, ако е застрашена или пък да я направим още по силна. 

Не е лъжа, че жените обичат внимание, а още повече от хората които обичат. Един подобен жест към нея би ви помогнал много в отношенията ви като двойка. 

Изгледайте видеото и дайте своето мнение отдолу в коментарите. Изборът, какво да сготвите е ваш. Това е моето меню за лека и приятна вечеря.

П. П. Забравих да спомена във видеото. Сервирайте на масата, задължително добавете свещ (може няколко, на различни места в стаята) и пуснете тиха музика която тя обича. Когато се прибере няма начин да не получите най-красивия подарък, а именно нейната усмивка и целувак. Успех братя мои!

Сантиметър над нещата?

Три метра над небето? Не! 

Сантиметър над нещата? Да, определено!

От известно време само наблюдавам. Виждам много, казвам малко. Смисъл от думи много често няма. Енергията нужна за това е много, а често не си струва. Между другото казват, че едно малко по смислено изречение се нуждае от енергията нужна на крушка да свети 1 час.

Забелязвам че първичното е вредно и е важно да застанем наистина точно сантиметър над нещата. Научих се да съм там и там се живее лесно. Там няма болка (или поне не е толкова много, колкото на 3те метра над небето) и всичко се вижда по добре. Не живееш във филми и гледаш реално на ситуацията. Прегръдката е прегръдка и не значи: "Искам да спя с теб!"

Похвалата е просто стимулиращо поощрение, а не: "Ти си Бог в нашата фирма!" 

Критиката, не значи че не ставаш, а е просто една от всички гледни точки.

Ако си на сантиметъра над нещата, е чудесно. Просто не мислиш първично и цениш онова, което имаш без да искаш чуждото.  Това е. Първичността убива. "Пещерата си е негова, намери си твоя!" би казал Неандерталецът, ако можеше да живее на този сантиметър, но той предпочете да го убие и да вземе пещерата. 

В края на краищата, първичното е на милион години (а може и повече) и ако имаше реално еволюция, как не изчезна от един уж разумен вид, какъвто е . . . не пчелата, а ние, човеците.

Обичаме да ни боли, да сме в драма, да сме на нещо силно и да гледаме в другата чиния. Мрънкаме за спорта и никой не се замисля, че ако времето отделено за мрънкане беше вложено в промяна, всичко щеше да е по иначе. Мамка му, до кога? 

Мечти на хартия, връзки по сметка или от страх, работим от няма накъде, уважаваме ако ни изнася и сме човечни по изгода. Ненавиждаме по-силно, от колкото обичаме и не умеем да кажем: "Сбърках!" 

Да си само сантиметър над нещата. Ето това е богатство. Ето там смятам да остана. Сантиметър над . . . първичното, където всичко е по цветно!

Нека бъдем . . . Анакин!

Някога задавали ли сте си въпроса: Анакин не направи ли добрият избор? 

Да, той е персонаж от един филм. Но, това не е само филм. Като цяло фразата ". . . от един филм.", малко или много не е уместна говорейки за този филм, но сега не говорим за кино. 

Всъщност Анакин избра добре. Той избра да бъде силен. Да бъде независим. Да бъде . . . забележим.

Много хора трябва да правят този избор и избират доброто. Не че можем еднозначно да дадем дефиниция за добро. 

Доброто, приятели, всъщност е капан. По скоро паяжина, в която оплитайки се не можеш да се измъкнеш и те задушава. Тъпото е, че паяк няма . . . 

Лошите момчета имат всичко. Това важи и за момичетата. Много ги хейтват, ама то е защото на хората не им стиска. На хората не им достига смелост да бъдат Анакин. На мен също, по дяволите . . . или поне не ми стигаше?!

И за финал, нека не бъркаме доброто възпитание с доброта!

Малко или много, това че мога днес да се погрижа за теб, не значи, че не мога утре да те оставя да се блъснеш тежко в някоя стена ако ти ме приемеш за даденост! Това, последното, са думи на лирическият разказвач, но нямя да е лошо някои да се замислят . . .