Принцесата на мравките

Бурята тъкмо бе отминала и изведнъж стана тихо. Нямаше нито вятър, нито дъжд. Капеше само в гората от клоните на вековните дървета. Някой ходеше из шубрака, стъпвайки едва, едва между храсти и паднали клони. Беше младо момиче на не повече от двадесет и две години. Цялата бе мокра. Ризата и, подгизнала и прилепнала по тялото, беше прокъсана на няколко места, а краката и боси. Рано хвърли неудобните обувки на ток и закрачи така. Знаеше за рисковете, но внимаваше къде стъпва. Носеше в лявата си ръка жилетка, която бе подгизнала и много кална, а с дясната умело си проправяше път между храсталака.  Идваше от север и тропическата гора и се беше твърде нова.

Какво търсеше тук ли?

Преди не повече от два часа малък самолет се разби в джунглата. Тя беше един от пътниците и единствения оцелял. Бурята ги застигна а самолета не понесе силните ветрове. Сега се намираше напълно сама в един непознат за нея свят. След доста дълъг преход се спря и седна на земята. Зарови пръсти в мокрите си и спластени, червени, коси и заплака. 

"Къде съм!" - извика тя през сълзи, а гласът и отекна измежду множеството дървета и се изгуби в нищото. Тогава се заслуша в звуците. Бяха адски много. Птици и всякакви зверове не спираха да вдигат шум в гората. Сякаш всички си говореха. Изправи се и продължи. Беше длъжна да открие път до цивилизация. Както ходеше видя в далечината светлина. Някаква пролука в дървения лабиринт. Ускори темпото с надежда, че там може да открие следа от цивилизация.

След минути се озова извън гората. Намираше се на малко открито място насред океан от дървета. Имаше множество скали, кал и малки храсти. 

Нямаше цивилизация. "Каква глупачка съм" - помисли си тя. Седна на земята да отдъхне и да помисли, какво да стори. Нямаше много време до падането на нощта, а тогава ставаше по страшно. Мислеше си дома и за всички онези благини, които имаше там, а не оценяваше. Вгледа се в краката си и видя множество рани и охлузвания. Адреналина бе претъпил болката, но белезите ги имаше. Разкъса жилетката си на една от острите скали и загъна ходилата си, овивайки ги в нея. Бе решила да нощува тук. Открито е, а и си хареса едно дърво, на което можеше да се покатери лесно.
Мокра и потънала в размисли как да накладе някакъв огън за да се стопли, тя видя мравуняк на около метър от нея. Тъкмо бяха изпълзели след бурята и събираха какво ли не. Движеха се като добре организирана и обучена армия. Тя се замисли за миг за идеята да открие цивилизация и ... ето ти я на "Цивилизацията" - усмихна се червенокосата фея на джунглата и отпи глътка от малката бутилка, пълна с дъждовна вода. Тази вода имаше друг вкус и сякаш даваше сила.

Мравките все още обаче привличаха вниманието и. Колко бяха съвършени, а всъщност са нищожни с тези микроскопични размери. Ние хората сме хаотични. Всеки хванал нещо и не обръща внимание на никого и нищо друго, а тук в този микро свят цареше ред и дисциплина. Всички спазваха строго определени закони в името на общотото благо.
Имаше си всякакви мравки и колкото повече ги гледаше повече забелязваше разликата между всяка една и нейната длъжност, така да се каже. Забеляза, че си помагаха и се грижеха една за друга. "Тука пак ни превъзхождате" - поклати глава и се обърна към тях с тих глас.
Не след дълго излезе от транса виждайки мравките да влачат малко парче от някакъв плод. Скочи и проследи мравешката "следа" ... и ето го. Нещо приличащо на грозде само, че "рошаво". Взе няколко, почисти ги внимателно от налазилите ги мравки, и лакомо ги изяде. Бяха сладки. Събра си още и се върна на откритото пространство.
Нощта идваше бързо и започна да се смрачава. Сега беше нужен огън. Добре беше, че има запалка, но сухи дърва бяха неоткриваеми. Запали в крайна сметка няколко тънки съчици и банкноти. Не и бяха нужни тук. Успя да накладе огън и съблече мократа риза и късите панталони които бяха кални и мокри. Сега се огледа. Тялото и бе изподрано и охлузено. Не бе усетила нищо в бързането из гъсталака, а и притука на адреналин помагаше.
Когато напредна ноща и се доспа. Беше изгубила доста сили днес.  Качи се на едно дървото и се намести на чатала между два клона. Седнала по скоро, а не легнала, но поне щеше да е отделена от земята. "Лека нощ малки приятели. Благодаря ви за вкусните плодове!" - заяви тя гледайки към неуморните мравки.