Експедицията: Част 2

Ремънд Стан

Металните врати се отвориха с тежък пукот и в мрачният коридор навлязоха топлите слънчеви лъчи на пролетното слънце. Сенките се разбягаха да търсят укритие от светлината. От огромното помещение лъхаше хлад и миризма на застоял въздух.

Един не много едър мъж облечен със зелени панталони и бяла риза прошарена със златисти шевици крачеше по коридора придружен от половин дузина гардове. На сърцето му имаше брошка на лъвова глава с крило и инициалите Р.C. 

Бавно се движеше по коридора и оглеждаше помещенията в ляво и дясно. Всъщност това беше един от най големите затвори в човешкият свят, а помещенията бяха килии пълни с нещастници, загубили свободата си. Черната крепост. Така се казваше огромното сдание строено в древни времена. Всички тук бяха с тежки присъди. Убийци, пирати, крадци и изменници.

- Къде е той? - попита мъжат

- Още малко! Ще слезем надолу след завоя в края на коридора. Говорим за един от най добрите убийци в Акреим. - заяви единият от гардовете. - Пазим го по специално от другите отрепки. 

- Хей! - извика някой и мъжат се обърна на ляво от където дойде гласът. 

Един от гардовете удари по решетките на килията.

- Скрий се в мрака гнидо! - изсъска през зъби той - Ако не искаш да те наритам. - продължи той и го изгледа с най злобният поглед, който можеше да покаже. 

Групата продължи по коридора а мъжат с бялата риза се обърна. Погледът му бе насочен към килията с клетникът, който го повика и видя ръката му протегната през решетките. На нея се виждаше рисунка на обвита змия. 

- Кой е този? - попита мъжа единият от гардовете. 

- Старец който лежи отдавна тук. Разправят, че някога бил войн, но кривнал от пътя и убил неправилният човек след което се узовал тук.

- Ясно! - заяви мъжат с бялата риза. 

"Змията", помисли си той. Това беше символ, който му беше много добре познат. Баща му имаше същият. Дванадесети легион. Змиите на Марагал. 

- Стигнахме господин Стан.  Тук е той! - зави единият и посочи тежка метална врата с малък отвор на нивото на очите.

- Добре! Отворете искам да вляза. 

- Сигурен ли сте? - попита гарда и се почеса по брадичката. - Тук говорим за човек убиец и един от най сериозните наемници и опоненти на власттa в Торн, а вие сте част от нея. 

- Днес аз съм просто Ремънд Стан. - заяви тихо мъжат с бялата риза и свали брошката.

- Отдръпнете се господин Стан. - помоли го един от гардовете и удари по вратата. - Отдръпни се ако си близо Харалд.

От килията не се чу звук. Гардът отключи и бутна тежката врата а другите бяха извадили копията си насочвайки ги към вратата. В сърцето на Ремънд имаше напрежение и биеше лудо, но той успяваше да го прикрие. 

Вратата се отвори и вътре видяха въпросният Харалд. Някога благородник, но после решил да хвърли плаща и да хване меч и лък, ставайки един от най-добрите войни в познатият свят. Враг на властта в Торн и на поставеният регент Клайд Барнс - Синеокият.

Той беше легнал на един стар одър и прелистваше стара книга. Когато видя голямата група гардове вън се надигна и седна.

- На какво дължа това посещение? - попита с усмивка той.- Тук рядко слизате господин Мьолин. - обърна се той към единият от тях, който беше и по главният гард.

- Имаш посетител, Харалд. - отговори му Мьолин и се отдръпна. Тогава пред вратата застана Ремънд и го поздрави.

- Добър ден Харалд Пейтън. 

- Виж ти! - учуди се затворникът и се изправи пляскайки бавно и иронично с ръце. - Ремънд Стан!? Да не си решил и ти да минеш на правилната страна? Задникът на онова полуелфско изчадие не е ли вече така прекрасен за теб ... ПРЕДАТЕЛЮ! 

- Не съм решил нищо. Идвам с новини за теб. - отговори му той - Може ли да вляза вътре и да затворите? - продължи обръщайки се към гардовете. 

Неохотно се съгласиха и го пуснаха, но останаха вън ако се наложеше да се намесват при кризистна ситуация. Очевидно Харалд не харесваше твърде мъжат с бялата риза. 

- Какво ще казваш? - попита затворникът и седна. 

- Излиза ли ти се на вън? 

- Шегуваш се нали? Дойде да се подиграваш ли? - нервно попита Харалд.

- Не си поумнял никак. Щях ли да влизам при тебе, ако не беше важно. Идвам от далеч. От Пантор. - отговори му Ремънд. - Праща ме един човек, чието име за сега не искам да ти споделям. Иска те там възможно най-скоро.

Харалд Пейтън се учуди и се изправи отново. Не очакваше скоро да излезе макар че купнееше за това от много време. Осем години тук вече му тежаха доста. 

- Ако ме лъжеш, ще те убия! Знаеш го нали? - отговори му Харалд. - И защо ме търси този мистериозен човек.

- По работа. Добре платена. След това ще получиш амнистия и ще заживееш, като свободен човек. - каза Ремънд и почука на вратата. 

- Тогава чакам да ме изведеш навън. Ще ти се доверя за втори път, но сега няма да е на сляпо. Ще следя всяко твое действие и ще бъда винаги готов! Нали знаеш, че прекрача ли прага на тази дупка вече никой не може да ме върне тук? - прошепна Харолд доближавайки с до посетителя си. 

***

"Черната крепост" Art by Joshuanel

Няколко часа по късно в една от кулите на Черната крепост Харалд очакваше да се срещне с Бил Бъркланд - уредник и отговорно лице на затвора. В стаята в която чакаше срещата личеше някогашният красив вид на сданието. Днес то тънеше в нищета и мизерия, но някога с него са се гордели създателите му - тъмните елфи. Човеците успели да завземат крепостта след загубата на тъмните елфи във Войната на расите. Сдружението между човеци, джуджета и светли елфи успели да съкрушат тъмните и оркския им другар в тази война. 

- Привет господин Стан. - наруши тишината в стаята един дебел и дрезгъв мъжки глас. Това беше Бил Бъркланд

- Добър ден господин Бъркланд. Радвам се че откликнахте на желанието ми да се срещнем. Знам колко трудно е да се срещне с вас човек.

- Така е да! - отговори Бил и седна на креслото си. - Желаете ли питие.

- Не! Благодаря ви! - отговори Ремънд - Нека преминем към целта на срещата ми с вас. - продължи той 

- Мисля си, че знам защо човек като вас е тук в това забравено от Боговете място. - заяви Бил и отпи глъдка бренди.
- Това е интересно! - каза учудено Ремънд - Очевидно някой вече ви е информирал за идването ми.
- Така е. Вчера още получих гълаб, бял като сняг, от Пантор. В писмото пишеше интересни неща и бих казал, че наистина ме заинтригува. - Бил се изправи и продължи - Та не бих желал сега да получавам кесията, която носите господин Стан, а да се договорим за нещо друго. Нещо, което мисля си че ще подсигури и без това трудният ми живот.
- Труден? Уредникът на Черната крепост води труден живот? - с леко иронична усмивка и тон Ремънд го прекъсна. - Все пак кажете какво точно желаете!
Бил Бъркланд застана на прозореца и погледна надолу към широкият двор на Черната крепост. Там се виждаха затворниците с по леки присъди, които цепеха дърва и ломеха камъни. Други копаеха в градините и се грижеха за няколкостотинте говеда и овце на затвора. Самият затвор беше, като една малка държава. Повечето неща се произвеждаха тук от затворниците за затворниците.
- Вижте сега господин Стан. Знам какво отивате да търсите и че това което правите ще е опасно. Знам и че искате да вземете един от най-скъпите ми, ако мога да го нарека така, затворници заради уменията му. - заяви Бил и започна да ходи из стаята - За него няколко души са ми давали купища злато, но то за мен няма цена щом мога да получа нещо много, много по-ценно.
- А ако не се върнем? Мисията ще е опасна. - отговори му Ремънд - Ще пъруваме към места на които никой не е стъпвал. Места съществуващи в преданията и легендите на елфите. Дори картите не знаем дали са актуални.
- И за това съм помислил. Ще пратя мои хора, те ще са като ваша сянка и ако нещо се случи ще могат да спасят ценният ви товар. Ако не откриете нищо, вашият организатор от Пантор ще плати дължимото, което аз сега ще откажа. Да речем че ви давам Харалд Пейтън на вересия.
Ремънд го гледаше без да казва нищо. Много добре се досещаше какво иска. Всеки би желал това за което те отиваха. Всъщност то беше част от целта на експедицията, но за много от хората, а и не само хора, в Акреим то бе най ценното. Техният организатор също беше от тях, но за него имаше и друго, по-важно там в тези далечни земи за които щяха да заминат съвсем скоро. Нещо което пазеше в тайна и можеше да направи Пантор един велик град.
- Съгласен съм! Макар, че очевидно вие вече сте постигнали споразумение с Лорд Гъли, нашият организатор. - заяви Ремънд - Аз обаче ще искам да откупя свободата на още един ваш затворник.
- Още един? - попита учудено Бил Бъркланд. - Слушам ви!
- Искам да взема с мен и онзи старец със змията на дясната ръка. Мисля че ще е полезен за експедицията ни по някакъв начин.
- Възрастният? Защо ти е? - попита го Бил и се засмя. - Той няма сили да стои изправен дори, но твой е срещу 10 златни феникса. Символична цена за умряло куче като него.

***

Беше току що съмнало и Ремънд очакваше своите спътници пред портата на Черната крепост. Днес ги очакваше дълъг път към Пантор, който не беше близо. Обмисляше за 5 дни да стигне до там, като с оглед спътниците му щеше да е нужно да се мине по малко заобиколен маршрут. Не се нзаеше кой недоброжелател може да ги нападне, а и като цяло неговите дела в района на Черната крепост трябваше да останат тайна. Нямаше да са доволни в кралският двор в Торн от подобни новини. 

Портите издрънчаха и се повдигнаха нагоре. Зад тях се откри двор, обширен и пълен със затворници. двама от тях придружени от няколко гардове очакваха свалянето на веригите. 

- Свобода! - възкликна с широка усмивка на лицето Харалд

- Неговите вериги аз ще ги сваля. Оставете му ги! - намеси се Ремънд точно преди да свлаят металните окови на Харалд.

- Копеле! - изсъска той, а Ремънд му отговори с усмивка и дръпна синджира.

- Това е за да свикнеш по лесно друже. Свобода дошла изведнъж, не би ти се отразила добре.

- Ще ти кажа аз кое ще ми се отрази добре, копеле такова. - продължи да бълва ругатни Харалд. - А този старец какво прави с нас? Попита тои и погледна въпроситело към възрастният мъж.

- Нужен ми е. В него мисля че има нещо което ще е важно за мен. - отговори Ремънд.  Хей как се казваш? - попита след това възрастният си спътник. 

- Хюго. Хюго Малфлин. - отговори той с тих глас.

Следва продължение!!! 

Част 1 Част 2 Част 3 Част 4 Част 5 Част 6 Част 7 Част 8 Част 9 Част 10 Част 11 Част 12