Една по различна Коледна приказка

Излязох навън и беше наистина студено. По радиото едва, между шумът на смущаващият се сигнал, гласа на радиоводещият спомена нещо за силен снеговалеж в северните части. 
Оказа се прав. За поредна година ме очакваше тежка и дълга зима. Последните няколко бяха наистина много снежни.
Всичко беше затрупано. Валеше от дни. Едва отворих портичката за да изляза за дърва. 
Андре се беше свил на един стар стол и ме погледна лошо, сърдит от факта, че снощи не съм го пуснал вътре. Без да чака покана веднага се шмугна през открехнатата врата. 
Докато разравях затрупаните със сняг дървета се заслушах. На фона на тишината, едва се долавяше музика. Някак мелодична и празнична. Идваше от запад. 
Влязох в малката къща и накладих огън в камината. Андре се беше излегнал до нея в очакване на топлината.
- Чух музика! - казах аз тихо. - Музика! - повторих по-силно и си затананиках песента. Коледна песен. Идваше от запад, а на запад, няма никой. Няма никой на километри, на където и да е, ако трябва да сме честни. Запалих камината и сложих канчето върху нея да сгрея вода за чай. 
Отново излязох навън и се заслушах. Беше излязъл ветрец и звукът беше още по-ясен от преди. 
- Това е Андре. Вън има някой! - заявих аз на моят приятел и облякох дебелото яке. Клекнах пред камината и го погалих, след което си налях чай в термоса. Заръчах на Андре да пази нашата бърлога и излязох в навън. 
Нямаше да е лесно да прекося преспите, но ако там имаше някой, трябваше да го открия. Животът в изолация на северното полукълбо не беше най-прекрасното нещо на тази полузагинала планета. На юг от 40-тият паралел северно от екватора нещата бяха други. Там имаше колонии, на оцелели, но експедиции не се изпращаха на север. Много мигрираха на юг, но аз не бях от тях. Отказах да избягам. Сега вече над десет години газех сняг. Дори лятото. Е, тогава е по малко.

Навън имаше много сняг. Грабнах лопата и започнах да си проправям път през белите планини, които ме очакваха вън. Зимата тук на север, беше така. 

Бяха минали около тридесет  минути, когато се спрях и отново наострих слуха си. Мелодията беше друга, но се чуваше по-силно. Бях близо. 

Снегът намаля и вятър почти нямаше. Вървях след звука и най-накрая той стана толкова ясен, че различавах думи в песента. Спрях за секунди да послушам и отпих чай. Още беше топъл. 

От къде идваше? И ето, че тогава я видях. Къща едва подаваща се над снега. През прозореца идваше светлина? Чуваше се музика? Това беше някаква магия. 

Доближих се до заскрежения прозорец и почуках. 

- Хей! - извиках аз. - Има ли някой вътре? 

Едва изрекъл тези думи, след поредното почукване прозорецът се отвори. Сам, сякаш къщата бе жива. Отново извиках, но никой не отговори. Влязох през отворилият се нестандартен вход и се оказах в добре украсена къща. Коледна украса висеше по стените.
- Има ли някой? - извиках и се запътих към стълбището. Оказа се че се намирам на втори етаж. Толкова дълго бе валяло, че много ниски къщи бяха погребани. 
Дървените стълби скърцаха докато стъпвах бавно по тях и слизах надолу. Музиката идваше от там.Къщата светеше и имаше ток. Ето това ме озадачаваше. След идването на Дългата зима, електричеството спря за всички на север. Тук, обаче, важаха други закони. 
Когато слязох на долният етаж се озовах в голяма стая в която ме очакваше чудо. 
Огромна елха, добре украсена с много гирлянди и лампички. Камина в която тлееше жарава и радио, от което се носеше музика. Коледна музика. Под елхата имаше опаковани подаръци. Доста на брой. Бях учуден и уплашен. Сърцето ми биеше лудо. Тропот от горният етаж ме извади от транса. 
- Кой е там? - втурнах се аз нагоре по стълбите. Докато се кача, горе нямаше никой. Прозорецът беше широко отворен. Излязох през него навън, но и там нямаше никой. Тогава ги видях. Следи от копита по снега. Покачих се на една преспа, но нямаше и следа от животни или хора. Само множество следи от копита стигащи на няколко метра от къщата, а след това ... изчезваха безследно. . .