Цената на щастието

Томас влезе в стаята и дръпна старите, прашни, завеси. Из помещението се разнесе прах и на слънчевите лъчи изглеждаше сякаш тя е пълна с вълшебен прашец.
Отвори прозорците. Дървената дограма изскрибуца и отвън нахлу свеж въздух, нещо което стаята не бе усещала от много време.
След това седна на старото дървено бюро и извади овехтяла кутия с надпис , който вече не се четеше. От него беше останало само едно единствено нещо, все още забележимо. Рисунка на хартиено самолетче. Някак само то бе устояло на безкомпромисното време.
Кутията съхраняваше много. Стари снимки , рисунки, писма и парчета хартия с надписи. Това беше "Кутията на Вайълет". Така я наричаше Томас. Кутия съхранила последните спомени от една силна и истинска любов. От едно безгранично доверие и приятелство. От една невъзможно-възможна история...

Очите му се напълниха със сълзи, като на малко дете. Стисна ги силно и си спомни за своята баба.
Веднъж я беше видял да чете едни овехтели, избледнели и прашни писма. Четеше ги и се усмихваше, а понякога плачеше. Когато я питаше защо прави това, тя му казваше, че пътува във времето. Това е нейната машина на времето.  Там се вижда с дядо му. Сълзите и бяха от щастие , че може да го види пак, да чуе дори гласът му, когато затвори очи.
Сега напълно разбираше смисъла на всичко. И ето че отново чуваше гласът на Вайълет. "Здравей мой смахнат Томи". Беше седнала на пейката в онзи парк и отново беше лято, а тя се усмихваше и изплезваше език.
Беше все така красива , както когато я прегърна за последно преди ... 33 години ...
Стискаше очи и не искаше да ги отвори. Тази паралелна реалност му харесваше и ако можеше би останал там завинаги. Ако сега тя беше тук, щеше да е различно. В този вече променен свят, техните мечти можеше още да са живи и можеше да бъдат щастливи ... заедно!
Своеобразното пътуване назад бе прекъснато от силен звук. Телефонът позвъня с кратък сигнал. Томас отвори очи и погледна дисплея , а там видя съобщението: "Вашата молба за проект "Хронос" е одобрена. Моля обадете се на посоченият долу телефон за повече информация."
Пулсът му се участи, а лицето му грейна. Не вярваше, че ще го одобрят, но ето че се случи. Кандидатства преди почти година и вече беше загубил надежда. 

Проект "Хронос" беше създаден през 2043 с цел пътуване в миналото. Веднага набра телефона и зачака. Чу се сигнал свободно и след минутка го поздрави женски глас. Не беше реален. В днешно време всички оператори бяха компютри с изкуствен интелект.
- Здравейте! Вие се свързахте с център за трансфериране в миналото "Хронос". Моля представете се.
- Томас Финч. - заяви той с треперещ глас
- Господин Финч , вашата заявка е одобрена. Моля заповядайте след два дни в центъра.

Томас остави телефона с треперещи ръце на масата и се изправи от стола. Два дни! Какво бяха тези мижави два дни на фона на отминалите малко над 11,500 или 33 години. Застана на прозореца и се загледа в далечината. Тамaс е виждаше мегаполисът. Огромен и шумен, кипящ от живот. Там беше неговият еднопосочен билет към щастието. Не беше се чувствал толкова щастлив от ... 33 години. 

Дните се изнизаха бавно. Всеки ден Томас прекарваше в малката къщичка спейки или съзерцавайки града от прозореца. Не можеше да мисли за друго освен за Вайълет, но ето че днес беше денят.

В центъра го вкараха в някаква капсула. 

- Здравейте господин Финч. Нека ви запозная с процедурата. Ще ви инжектираме серума, с който ще заспите, да го наречем вечният си сън в този свят и ще бъдете трансфериран във времето и на мястото, което посочихте в началото, а именно 16 юни 2017. - заяви човекът с бялата манта, който щеше да извърши процедурата. - Там ще се пренесете, така да го наречем, духовно, но не и физически. Всичко случило се след посочената от вас дата ще изчезне и няма да имате спомени. Някога в сънищата си ще виждате случки, образи и събития, но никога нещо подробно а по скоро епизоди. - продължи той

Томас кимна с глава и затвори очи. Готов беше да заплати тази цена, за да се чувства отново щастлив. Усети как в него се влива серумът и се усмихна. Неусетно се унесе и заспа...

Някаква мелодия се разнесе из стаята. Томас се раздвижи и отвори очи. Беше телефонът на Вайълет. 

- Добро утро Томи. - каза тя 

- Добро утро Вайълет. - отговори Томас. - Знаеш ли? Сънувах много шантав сън. 

- Какъв? - попита тя и го прегърна. - Ти също си шантав! - продължи Вайълет и се засмя.

- Сънувах, че съм възрастен... - заяви той и направи пауза. След това се усмихна и продължи - И бях в една стара къща, но друго не се сещам сега.

- Просто сън, Томи. Просто сън. - отговори тя и го целуна.