Утро в края на града (разказ)

Беше ранно майско утро и слънцето току надничаше зад хоризонта, пръскайки своята топлина върху все още спящият, мъглив град. В един малък апартамент в жилищна сграда на края на града вече буден беше Джак. Обикновено момче от иначе обикновения град.
Току що отворил очи, сънен, той гледаше към тавана и вдишваше от свежият утринен въздух навлизащ през отвореният прозорец.
Секунди по късно се завъртя на ляво и целуна косите на момичето лежащо до него. Това беше Намиа, неговата тръпка, страст и смисъл в живота. Тя спеше дълбоко и не усети нищо, дори когато той стана от малкото легло. Огледа се из стаята, а в нея цареше хаос.
Бутилка от вино, върху малката секцийка. Масата беше гола, а покривката се бе свила на земята сякаш да се предпази от хладният въздух влизащ през прозореца. По целият под се виждаха дрехи, а когато видя черното дамско бельо под леглото се усмихна. "Леле, каква нощ!" - помисли си той и се запъти към прозореца. Навън беше тихо, неделно утро и ухаеше на свежест. Нетипична за града, но не и за покрайнините. Дори от липсата на "моторните чудовища" сега долавяше песента на славея.
Обърна се към леглото си и се загледа в Намиа. Толкова красива и нежна, дори когато спи. Изпод завивките се показваше кракът и. Джак се приближи плахо целуна я по бедрото едва и я зави, след което се отправи към кухнята.
Влизайки там го очакваше счупена чаша, хавлия на земята и празен кухненски плот. Кухненският плот принципно беше пълен с различни неща, като започнем от прибори, подправки, салфетки, бутилка зехтин ... всякаква кухненска посуда, но сега тези неща бяха на земята. Джак се усмихна и само поклати глава след което се захвана с приготовлението на кафе и закуска. Трудно се ориентираше в хаоса, но знаейки кое торнадо е вилняло тук не му беше неприятно.
- Джак! - чу се след минути нежен, сънен,женски глас от спалнята. - Джаки, какво правиш?
- Кафе мило и още нещо. След секунди съм при тебе.
- Оо да, кафе определено искам! - отговори му Намиа и се сгуши - Защо си отворил прозореца? - извика след това.
Джак не отговори и след минутка беше в стаята с импровизиран поднос, дъска за рязане, върху която имаше две кафета и препечена филийка с шоколад.
- Заповядай мило! - подаде и той дъската и я целуна, сядайки в краката и.
- Обичам те Джак, каза му тя и го прегърна, оставяйки, "подносът", на нощното щкафче.
- Само не разбирам защо постъпи така.
- Как? - попита Джак
- Знаеш как!
- Да знам, но нямам обяснение. Беше момент, нали ти казах.
- Като всяка твоя глупост. Мисли повече следващият път, че току виж си изпуснал, като едното нищо, това тяло. - заяви Намиа и се усмихна. Скулите и изпъкнаха, а малката трапчинка на брадичката се видя ясно. Беше толкова красива, не случайно носеше и име на богиня.
Джак се усмихна и отново я огледа.
- Ще разбира се. И не само тялото а и тази душичка.  - заяви той  - А ти защо така реши да се отдалечиш от мен? - продължи след това с въпрос.
- Заради глупостта, която сътвори, но и беше време аз да ти липсвам малко. - отговори тя и го прегърна, след което го събори върху леглото. Из под завивките се изниза голото и тяло и се притисна до неговото.
- За мен значиш много и ако сега не те накажех така, никога нямаше да разберем колко се обичаме. Липсваше ми всичко, а това най много. - прошепна тя в ухото му.
- Ами това? - отвърна той стискайки дупето и.
- Всичко, мило ... всичко! - едва прошепна тя . . .