"Живот" за мига - или как хората тръгнаха от маймуната и свършиха, като еднодневкa

Борис отпи голяма глътка от манерката и избърса потта от челото си. Оставаше толкова много още, а слънцето преваляше. Ще успееше ли да се справи с всичко? "И утре е ден!" - мислеше си той докато гледаше към купчините дъски и кирпичени тухли, които бе правил няколко дни. 
Когато взе това място някъде си в пущинака за смешна сума всички му се смееха. Обявиха го за луд, който си дава спестяванията за глупости. Защо бяха толкова плоски? Е това не можеше да разбере той! Стереотипни етикетаджии ...
Сякаш не бяха замесени от едно и също тесто. Сякаш не бяха все хора бе да му се не види. Много се чудеше Борис докато допушваше цигарата си и обмисляше да довърши ли тая стена дето беше почнал или да вземе да се поизмие и да помисли за вечерята си. Нещо, което по рано в града не бе никакъв проблем. "Ало! Една голяма пица за улица Шипка 145 ап. 34" ...
"Охх в какъв свят живея, Рижко" - каза той на малкото пухено същество легнало на метър от него. Това беше едно коте, което се взе незнайно от къде в този пущинак. Една сутрин просто беше там и остана вече седмица. 

"Хората са станали много странни!" - продължи да споделя мислите си на Рижко. В пущинака далеч от етикетаджиите няма кой да му каже, че е е луд за дето говори с животните.
"Нямат те маниера и навика на същите свои предци живели тук преди не повече от 100 години. Нима сме се променили толкова? Ще ми се смеят те на мен! Аз виждам бъдеще тук. Виждам моят дом и как двамата ще сме на верандата аз ще пия уиски а ти мляко ...
Някога всеки виждаше бъдеще приятелче. Всеки обичаше да мечтае и света бил хубаво място. Моят дядо ми е разказвал. Хората са мислели, какво ще бъде след години. Любопитство, Рижкоо, любопитство са имали а сега нямат. Все за мига ми живеят и за деня а не са еднодневки бе да ги е*а. Нали уж Бог ни създаде да градим на тоя свят а не да живеем за мига ... Спрели са и не щат ли не щат да гледат напред." 

Борис се изправи и хвана една кофа. Щеше да наточи вода от кладенеца да се измие малко и да си направи вечеря. Стената щеше да завършва утре. Докато се миеше не спираше да мисли за верандата и за къщичката която градеше.
Слънцето захождаше към хоризонта и някъде от съседните шубраци се чуваше песента на славей. Щуреца не закъсня и той да се включи със своята песен. Гората се будеше за нощен живот. Борис се спря за секунди да послуша този микс от звуци. Всеки път го зареждаше адски много. "Това го нямаше в града, друже" - каза той на пухкавият си приятел и се запъти към дъсчената колибка, която наричаше баня.