Вълчето се огледа и видя много като него, но бяха ли те наистина такива? Не, не бяха, то се вгледа и видя, че краските са други, държанието и то.. това не са вълчета!!! Това са просто кучета, улични псета, домошарски кутренца и мастии .. всички чакащи коричка хляб, кокалче и водица от стопанин. Не можеше така Вълчето, то искаше да тича из дивата шир и да няма оная тояга която го налагаше често щом поиска нещо различно, нещо друго, за което псетата не бяха чували и наричаха фантазия, лудост ... и други такива определения ...
Някак си знаеше, че това не са себеподобните му. Сънищата с дивите полета, буките и гъстите пълни с дивеч гори не бяха случайни. Вълчето е ловец не псе и иска да ловува, да вкуси прясната топла кръв на жертвата, как пулсиращата вена забавя, забавя и накрая спира ... Нещо което кокалчето и коричката хляб не му даваха...

Няма коментари:
Публикуване на коментар