Властелинът на сънищата

- Хей ти, спри!

Обърнах се назад и видях един опърпан старец да вика след мен. "Какво иска този просяк?" - помислих си аз, и се спрях. Не знам защо, но спрях .. той се приближи и подаде ръка свита в юмрук, към мен сякаш стискаше нещо и искаше да ми го подаде.

- Какво е това? - попитах аз с недоверие и подадох моята ръка ...

дзърр, дзърр, дзърр .. някакъв странен звук забръмча около мен .. всички минувачи се заоглеждаха а старецът дръпна ръката си и ... мрак .. тишина .. след което слаба светлина започна да си пробива път, но този ужасен звук не спираше.

В един миг всичко стана светло и се оказа че странния звук е будилника а аз съм сънувал. Раздвижих се и седнах в леглото, но изненада не бях в леглото а в някаква палатка. Станах и се изхлузих от нея .. навън ме очакваше още по голяма изненада. Палатката се намираше на някакво много високо място от което се виждаха множество планини, гори .. в далечината слънцето бе изпекло и се надигаше над някакво море или голямо езеро. Сърцето ми биеше лудо .. отпуснах се, вдишах и седнах на зелената трева. А тя колко беше зелена и въздуха беше някак неземен. Като че вдишвайки го ставах по лек.




Огледах се и се успокоих .. започнах да мисля рационално обяснение как се озовах тук при положение, че снощи след смяната ми в магазина се прибрах, изкъпах се и пих една студена бира след което легнах в леглото си а не в палатка. Докато стоях и мислех не спирах да се възхищавам на всичко около мен. Да това да не беше Варна в която би трябвало да съм си легнал и очевидно сънувах .. така че трябваше да се събудя. Тъкмо си помислих това и някой извика из зад мен.

- Добро утро господине! Виждам сте станали рано да се насладите на изгрева.

Обърнах се и какво да видя!? Онзи същия стар човек, който сънувах преди да се събудя тук в палатката .. или сънувах не е точната дума? .. Абе беше същия старец ..

- Да господине. Много прекрасно утро е. - казах му аз и продължих веднага с въпрос - Само че как се озовах аз тук? И между другото вас ви видях, по скоро сънувах, преди да се събудя тук .. което е странно ..

Бях объркан адски много и не можех да обясня на този стар човек каквото и да било. Той обаче си изглеждаше все така усмихнат и приветлив. Приближи се и седна до мен.

- Защо изглеждаш сякаш си видял призрак? Намираш се на едно от най прекрасните места в света а ти мислиш дали сънуваш! - каза ми той с мек и спокоен глас, след което се изправи и ми каза да погледна в далечината към един друг връх.

Погледнах натам а той застана зад мен прошепна нещо в ухото ми, което не разбрах, и каза "Довиждане" бутвайки ми фигурката на кон от шах в ръцете.. Веднага се обърнах да го попитам какво е казал и какво значи тази фигурка, но него го нямаше. Сякаш се беше изпарил. Какво се случваше? Започнах да разгъвам листчето когато изведнъж чух бучене и небето засия в много силна бяла светлина. заслепи ме и затворих очи  .. След около минута бученето спря и отворих очи ... "О чудо!" .. бях си в леглото. Да, това беше моята стая и всичко беше наред. Изправих се и отидох до банята. Плиснах шепа вода на очите си и влязох в кухнята да си направя кафе. Не спирах да мисля за съня ми, за стареца в града и същият на онзи приказен връх ..

Влизайки в кухнята останах на място от това което ме очакваше там. Пред мен стоеше маса, моята маса, на която имаше две чаши с кафе и чиния с палачинки в средата. В този миг от терасата се чу женски глас.

- Събуди ли се? Ооо събудил си сее! Хайде да хапнем, да пием кафе че след малко баща ми ще дойде да ме вземе.

Не знаех какво да кажа. Не отново! Коя беше тази жена, облечена с моята риза и по бельо в кухнята ми. Не вече не сънувах това си е моят дом и изглежда толкова реално ... не може да е сън ама в крайна сметка какво прави тази мацка в моят апартамент?

- Да сега ще хапнем. - промълвих аз с треперещ, едва доловим глас
.
- Какво ти е? - попита ме тя - Изглеждаш сякаш виждаш дух!

- Не просто не помня да съм си лягал с жена снощи. Сънувам ли сега? Как се озова тук?

- Шегуваш ли се? - учудена ми зададе въпрос тя - Заедно сме от седем месеца! Добре ли си?
Седем месеца? Какво? Не не .. това е сън отново! И тъкмо да побегна отново към банята да се полея със студена вода, когато чух клаксон на кола. Младото момиче изтича на терасата и аз я последвах. Долу стоеше черен джип а до него възрастен мъж. Той очевидно беше бащата на момичето. Тя го видя влезе вътре, набързо се облече, целуна ме по бузата и си тръгна.

Аз излязох пак на терасата  и погледнах надолу към възрастния мъж и колата. Беше ми познат от някъде. Той в същия миг погледна нагоре и ми смигна след което се качи в колата изчака момичето, което очевидно му беше дъщеря и замина. Тогава загрях .. беше пак същия старец от града и планината. Влязох в кухнята и се затичах към спалнята да взема телефон и да се обадя на някой познат да видя какво става .. не спирах да сънувам или ставаше нещо по друго. Нещо мистично.

Нахълтах в кухнята и влизайки в коридора се подхлъзнах и паднах на земята по гръб. Ударих си главата и всичко изпадна в мрак. Чувах само едно бучене а след по малко от минутка един дразнещ звук .. "дзърр, дзтрр ..."

Мрака изчезна и седях седнал в леглото си с будилника в ръце целият в пот. Огледах се наоколо ... всичко беше нормално. Извиках няколко пъти силно "Ехоо .. Ехооо..", но никой не отговори. Скочих от леглото и влязох в кухнята а там на масата беше само мръсна чиния в която бях ял снощи преди да легна.

Усмихнах се и се успокоих. Всичко е било сън, но какъв сън само. Дали значеше нещо?  Не мислех сега за това. Пих кафе, облякох се и излязох за работа. По пътя се замислих за съня, но стигнах до извода, че е просто игра на мозъка ми. Не вярвах в сънища. Вървях и се любувах на нормалността на деня ми. Бръкнах в джоба на якето за да извадя телефона си за да видя часът. Имах двадесет минути. Предостатъчно време за да се отбия за закуска при баничаря Иван. В този момент чух някой да вика след мен.

- Хей, ти спри! Изпусна нещо!

Обърнах се и видях един окаян старец да се приближава. Стискаше нещо в ръката си. приближи се и протегна десница към мен .. разпервайки пръсти вътре видях фигурка на кон от дървен шах .....