Щастието е....

- Щастие! Звучи добре, нали Смула.

Затваряйки очи виждаме хора скачащи с усмивки на лицата и вдигнали победоносно ръце, виждаме ги седнали на трапези празнуващи победите си ... това ли обаче е щастие? Така си го представят всички май. Да празнуваме победите си, успехите и като цяло нещо моментно! Щастливи когато побеждават а иначе сиви, мрачни и нещастни.. влезли в коловоза на живота си ... а пълно щастие ... няма!

- Няма. Как така пълно щастие? Винаги в някой момент ще си тъжна Фелисидат.

- Не, не ... Смула ...
... не искам да повярвам. Тъжна не значи че съм нещастна! Щастие има, просто всички спряха да го търсят! Това е! То се превърна в Граал и Кивот за хората. Чуваме легендите за това, че го има, но не тръгваме да го търсим ... дали защото е опасно, дали самите ние сме свикнали така, без него, не знам ... но не го търсим вече и то тъне някъде там заровено под прахта на времето.

Аз знам има щастливи хора и те са някъде по света. Има тайна за пълно щастие и ще я открия. Ти дори не знаеш какво е да си щастлив Смула! Говориш за мечти, но те са само тема на разговор а не цел! Как така стана сив и мрачен...

А като деца бяхме други!

- Бяхме деца Фелисидат ...

- А сега какво? Когато си възрастен трябва да си нещастен? Това е ключа към съзряването и ако ти като възрастен си усмихнат и щастлив си незрял. Глупаво е ..

- Като деца нямахме грижи ..

- А сега сами си създаваме грижи, стоейки на едно място нагаждайки се със средата. Превръщаме се в динозаври чакащи участта си! До кога ще се нагаждаме? Свикваме с всичко, мърморим, но не правим нищо ... така сме научени че щастие няма и живеем за онези мигове в които ще има трапеза и някакъв моментен успех за да заявим "Щастливи сме" ...

Знаеш ли онзи продавач на картофи в село Дестино, в полите на планина Соняр?

- Да, дето все усмихнат. Ама той не е щастлив! Ходи всеки ден по десет километра да продава картофи и виж го къде живее в една малка къщурка в село с двеста души и ходи облечен като бездомник ...

- Щастлив е, Смула, и то доста. Говорил ли си с него някога? Аз съм говорила и този човек е като бомба пълна с позитивизъм и енергия. Нека ти разкажа какво ми каза той:

"Фелисидат ... как да ти кажа, какво е щастие? То не се мери в нито една мерна единица позната на хората. Не се яде, не се пие, не се вижда ... но се усеща. Усеща се в лявата част на гръдния ти кош. В сърцето! Веднъж усетиш ли го, няма как да не разбереш и няма как да не искаш да го усещаш пак и пак.

Преди десет години бях млад и работех в града. Имах кариера на банкер и много пари. Огромна къща, коли ... абе всичко което може да поиска едно човек. Мислех си че живота ми е уреден, мислех че съм щастлив, но не беше така ...

Всеки ден ставах в 5:30 започвах работа в 7;00, в 17:30 свършвах работа, прибирах се в дома ми в 18:30, душ, вечеря, филм, понякога излизах с "приятели" и в края на деня си лягах за да дойде утре и пак наново ...

Отначало не забелязвах нищо не редно, но после открих, че това е ежедневие. Къде остава личното време, моите неща. Обичах да пиша, рисувам, чета а не го бях правил от толкова време. Почивните дни ги прекарвах в това да обърна внимание на "приятелите" си на семейството си а и често имах работа и за тогава...

СТОП ... един ден просто реших да спра. Това не ме правеше щастлив. Напуснах работа и купих къщата в село Дестино. От дете мечтаех да живея някъде сред природата. Обичах я и ми липсваше в града. После си купих земята в съседство и започнах да сея картофи. Инвестирах много пари а останалото дарих на храма в селото. Така останах с толкова малко пари с които можех да живея в града не повече от седмица.

Чувствах се странно, някак нов и свободен. Влязох през портичката в двора и седнах на пейката под една огромна круша. Затворих очи и чух вятъра как подухва нежно, птича песен, щурци ... и знаеш ли? Бях щастлив!

Открих моя начин. Това което ме прави мен щастлив. Сега вече десет години аз съм свободен да правя каквото поискам и съм щастлив. Ставам сутрин и пия чай на верандата, слушам птиците и се любувам на мира в който живея.

Пари нямам много. Каквото препечеля от картофите давам за храна за кокошките ми, за къщата и за най необходимото а остане ли нещо дарявам на храма.

Да преди година пор изяде голяма чат от кокошките ми, а преди това град опустоши градината и картофените насаждения, но това не ме направи нещастен. Тъжен, да, но не нещастен. Такива неща се случват. Щастието не се разваля с подобни случки, то е като живота - или го има или не. Никой не е жив само понякога, той е жив винаги въпреки болестите или травмите които ще му се случат през живота."

- Това е Смула! Да намериш своя път, своят собствен начин и да последваш мечтата си. Тогава ще си щастлив истински.

Димчо Х. Димов, "Щастие"